Котел, обл. Сливен настаняване след 14:00, напускане до 11:00

  • Архитектура
  • 16 км от къщата
  • 17 (с кола)

Жѐравна е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.

През 1964 г. село Жеравна е обявено за национален архитектурен резерват.

Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потък (и в съвремието над Жеравна има местност с име „Пòтъка“). За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна“, „жерка“, „жерков“ – думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.

Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Местна легенда гласи, че земите около селото били на сестрата на цар Иван Шишман, която била дадена за съпруга на султан Мурад I и поради това селото получило редица привилегии. В замяна на привилегиите турците поискали да се съборят укрепленията, които обграждали Жеравна по хълмовете наоколо. Тук управлявали местните първенци, а турци не можели да се заселват трайно. Жителите били освободени от данъци, но трябвало да изпращат ежегодно войнуци на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Тези привилегии допринесли много за икономическия възход на селото. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.

Според легендите Жеравна е разорявана от кърджалии на два пъти – през 1797 и 1800 година. Историци, като Вера Мутафчиева, поставят под съмнение двукратното разорение в кратък срок. Според османски документи през есента на 1804 г. селото е завзето от присъединилия се към кърджалиите бивш гюмюрджински аян Сюлейман Токатджикли, който за кратко се укрепява там.

Снимки

Разположение

Готови ли сте за почивка в Котел?

Пишете ни или се обадете — отговаряме лично на всяко запитване.